Fiat Uno Club Bulgaria

chapat написа:Няма много мераклии за популяризирането на форума, ами всеки си сменя колицата нормално е.

Колега, аз имам едно дизелово от '84-та твърдо съм против идеята да го сменям.
Реставрирал съм го дори

Колега, я пусни малко снимки да го видим

Ами те май са най-вече на камерата на един осем клапанов огънчо, ама ще понаправя събота по светло и ще пусна - тя ми е един от любимците и си я карам често; часовниче е.

По тази причина мисля да възтановя и малко инфо във форума за ремонтите на това Уно, защото по него абсолютно всичко е сменено.
Май само километража не съм сменял за да се вижда на колко километра е е то е на под 2000 след ремонтите де, ама.

Значи това Уно, както аз го наричам Фичето, ме дотъркаля до форумите на Фиат в България. Благодарение на FIRE NG и разбира се не без неговото любезно съдействие.

Намерих таратайчицата в един двор на едно Плевенско село. Използваха я за кокошарник. След спор с мой приятел и караници с тогавашният собственик на колата я купих за 200 лева.
Колата запали почти безпроблемно (след обезвъздушаване).
Искам да подчертая, че я взех с ясната цел да я реставрирам - може би това е едно от първите Уно регистрирани в България - още Септември '84-та.

Та вкарах си белята. Първото и дълго пътуване беше до Несебър и обратно със стартова точка от София. До този момент бях сменил единствено алтернатора и стартера с чисто нови. Пътуването беше безпроблемно. Но малко по късно (няколко месеца) спря маслената помпа на автомобила. Тогава Веско ме довлече буквално на първата ми Фиатска среща - от там дойдоха и идеите да развиваме Уно форума.

Тогава се нахъсах да позакърпя количката. Беше зима и трябваше да правя основен ремонт на двигателя. Добре де това не ме разубеди. Така или иначе в къщи в банята имам вана. Това е златна възможност за основен ремонт и на банята. Така започнах.